На 9 срещу 10 май е убит гъркоманският свещеник и турски шпионин Костадин Келенуров от четниците Тане и Колю, вижте: Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 141.
Според български източник убитите от четата на Андон Иванов Терзиев са Божин Арабаджиев, Димитър Алъров, Христо и Атанас Карастоянови от Петрово на 9 декември 1904 година като ръководители на гръцкия комитет в селото и защото забраняват черкуването на български в селската църква, вижте: Шалдевъ, Христо. Изъ революционнитѣ борби в Паякъ планина // Илюстрация Илиндень 6 (46). Илинденска организация, Май 1932. с. 15.
Според писмо на ръководителите на Костурския революционен район на ВМОРО двете села са разбити от турски войски по време на Илинденското въстание: Чекаларов, Васил. Дневник 1901 - 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 292.
Гошко Домазетов е убит като предател на четата на Кольо Добровенски от един от синовете на войводата, вижте: Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 21.
Убит със съселяните си заради това, че предават и убиват бившия четник Пандо от Ресен, който след сериозно раняване работи като ханджия в Брод, запалените са къщата на попа и три други къщи, вижте: Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 199.
Лазар Димов, убит в поредицата от атентати между членове на гръцкия и българския комитети, вижте: Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 225.
Цичо Костовъ, убит в поредицата от атентати между членове на гръцкия и българския комитети, вижте: Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 225.
Убит от терористи на ВМОРО заради участие в андартските чети в Мариово и близостта му с прилепския помощник каймакам, също грък, вижте: Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 224.
Убит в сражение в селото, когато андарти правят опит да убият ръководителя на българския комитет в селото, вижте: Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 233.