Official Documents Concerning the Deplorable Condition of Affairs in Macedonia (Bulgarian Wikipedia)

Analysis of information sources in references of the Wikipedia article "Official Documents Concerning the Deplorable Condition of Affairs in Macedonia" in Bulgarian language version.

refsWebsite

Global rank Bulgarian rank

11strumski.com

low place

41^st place

6ems.gr

low place

1,221^st place

2wikimedia.org

low place

2promacedonia.org

6,676^th place

32^nd place

1hathitrust.org

441^st place

1,705^th place

1web.archive.org

1^st place

1scribd.com

482^nd place

237^th place

1imma.edu.gr

low place

4,209^th place

1wikipedia.org

low place

1bajhui.org

low place

86^th place

1kroraina.com

7,778^th place

37^th place

bajhui.org

mountain.bajhui.org

На 9 срещу 10 май е убит гъркоманският свещеник и турски шпионин Костадин Келенуров от четниците Тане и Колю, вижте: Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 141.

ems.gr

media.ems.gr

Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 61. (на гръцки)
Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 61. (на гръцки)
Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 25-26. (на гръцки)
Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128-129. (на гръцки)
Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 130. (на гръцки)
Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)

hathitrust.org

catalog.hathitrust.org

Информация за изданието от библиотека Hathi Trust Digital Library

imma.edu.gr

Убити от Димче Сарванов, [2]^{[неработеща препратка]}

kroraina.com

macedonia.kroraina.com

Според български източник убитите от четата на Андон Иванов Терзиев са Божин Арабаджиев, Димитър Алъров, Христо и Атанас Карастоянови от Петрово на 9 декември 1904 година като ръководители на гръцкия комитет в селото и защото забраняват черкуването на български в селската църква, вижте: Шалдевъ, Христо. Изъ революционнитѣ борби в Паякъ планина // Илюстрация Илиндень 6 (46). Илинденска организация, Май 1932. с. 15.

promacedonia.org

Убит от четници без позволение, пребити с пръчки след това за наказание, вижте: Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, 1902 г., I изд. – Македонски Научен Иститут, София, 1927
Според писмо на ръководителите на Костурския революционен район на ВМОРО двете села са разбити от турски войски по време на Илинденското въстание Васил Чекаларов, Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр.292

scribd.com

Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia, Constantinople, At the printing press of the Patriarchate, 1906 // Архивиран от оригинала на 2016-03-11. Посетен на 2011-03-13.

strumski.com

Наказан във връзка с предателството на четата на Толе паша (Стоян Трайков), вижте: Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 20.
Атанас Домазетов е убит като предател на четата на Кольо Добровенски от един от синовете на войводата, вижте: Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 21.
Гошко Домазетов е убит като предател на четата на Кольо Добровенски от един от синовете на войводата, вижте: Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 21.
Убит със съселяните си заради това, че предават и убиват бившия четник Пандо от Ресен, който след сериозно раняване работи като ханджия в Брод, запалените са къщата на попа и три други къщи, вижте: Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 199.
Убит в отговор на покушенията срещу Христо Вълканов, доктор Димитър Владов, първенецът Данаил Ризов, драгоманина на княжеското агентство Наум Христов, вижте: Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 214.
Лазар Димов, убит в поредицата от атентати между членове на гръцкия и българския комитети, вижте: Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 225.
Цичо Костовъ, убит в поредицата от атентати между членове на гръцкия и българския комитети, вижте: Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 225.
Убит от терористи на ВМОРО заради участие в андартските чети в Мариово и близостта му с прилепския помощник каймакам, също грък, вижте: Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 224.
Убит от Аргир Петров от Сребрено, вижте: Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 146.
Убитите в Драма и Плевня са членове на гръцкия андартски комитет, акциите са ръководени от Пейо Гарвалов и Михаил Даев, вижте: Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 232-233.
Убит в сражение в селото, когато андарти правят опит да убият ръководителя на българския комитет в селото, вижте: Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 233.

web.archive.org

Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia, Constantinople, At the printing press of the Patriarchate, 1906 // Архивиран от оригинала на 2016-03-11. Посетен на 2011-03-13.

wikimedia.org

commons.wikimedia.org

Снимка на двамата убити: [1]
Снимка на убития [3]

wikipedia.org

en.wikipedia.org

Убити от Димче Сарванов, [2]^{[неработеща препратка]}