Whittow., Mark. The making of Byzantium, 600 – 1025. University of California Press, 1996. с. 214.. Цитат: През 806 г. Багратуни, Ашот Мсакер, който купува бившите имения на фамилията Камсаракан на река Арпа около Мрен е назначен за цар на Армения от халифа
Bagratid Dynasty // Багратидската династия, царска диснастия е основана в Армения и Грузия през 9 век от семейство Багратуни. Багратидските царе пазят Армения независима от Византийската империя и Абасидския халифат.
Armenia // Избирането от страна на аристокрацията на сина на Симбат Ашот I (Велики), който е приет за „княз на князете“ от арабите през 862 г., за крал на Армения през 885 г. е признато от халифа и императора. През 10 в. изкуството и литературата процъфтяват. Ашот III (Милостивия; 952 – 977) премества столицата в град Ани и я превръща в едно от архитектурните бижута на Средновековието. Багратидите от Ани, които взимат титлата шахиншах („цар на царете“), първо дадена на Ашот II (Железния) през 922 г. от халифа – не са единствените владетели на Армения. През 908 г. княжеството Васпруракан на Арцруните става царство признато от халифа; През 961 г. Мушех, брата на Ашот III основава багратидско царство в Карс и през 970 князът на Източен Сюник се обявява сам за цар
global.britannica.com
заглавие=Bagratid Dynasty Цитат: „Избирането на сина на Симбат, Ашот I Велики, който е приет за „цар на царете“ от арабите през 862 г., да бъде цар на Армения през 885 г. е признато от халифа и византийския император и именно успешната защита на страната на Ашот от местните арабски племенни водачи поставя основите на нова златна ера в арменската история“.
historic.ru
История Византии / Отв. редактор С. Д. Сказкин. – М.: Наука, 1967. – Т. 2: В източната политика на византийските императори важно място заема арменския въпрос. Основната територия на Армения се намира през VII век под властта на арабите и жестоко страда от арабското робство. Отслабването на халифата заставя арабите да преминат към по-гъвкава политика спрямо Армения, в която искат да видят съюзник срещу Византия: фактически вече през 869 г. Армения получава своята независимост, а през 886 г. заместника на халифа слага на главата на Ашот Багратид венец, признаващ формалното съществуване на Арменското царство. Но и византийците не възнамеряват да загубят влиянието си над Армения: скоро след провъзгласяването на Ашот за цар император Василий I от своя страна също поставя венец и сключва договор за съюз и дружба.
Bosworth, C. E. Arrān // Но през 247/861 – 62 халифа признава като върховен княз в тези региони владетеля от Багратидската династия Ашот I (на арабски Ашут), който през 272/886 получава титлата цар
kulichki.net
gumilevica.kulichki.net
Рыбаков, Р. Б. История Востока // Восточная литература РАН, 1997.
vostlit.info
Вж. ком. 78 к гл.XXV „История на Армения“ на Йоан Драсханакертц.