500288106 // 4 декември 2014 г. Посетен на 21 май 2021 г.
mu.edu
mcadams.posc.mu.edu
Hansen, стр. 26. Ливий, 33.21 – 22, казва, че Атал умира по времето на консулството на Корнелий и Минуций (197 пр.н.е.) на 72-годишна възраст, след 44-годишно управление; Полибий, 18.41, също споменава, че Атал умира на 72 години, след 44 години управление. Страбон, 13.4.2, казва, че Атал управлява 43 години.
Ливий, 29.10, 11. Според друга версия на Овидий (Fasti, IV 326), Атал първоначално отказва да даде богинята, но след „земен трус“ в който разпознава гласът на богинята, се съгласява да я предаде; виж Erskine, стр. 210.
Ливий, 29.10, 11. Според друга версия на Овидий (Fasti, IV 326), Атал първоначално отказва да даде богинята, но след „земен трус“ в който разпознава гласът на богинята, се съгласява да я предаде; виж Erskine, стр. 210.
tufts.edu
perseus.tufts.edu
Hansen, стр. 26. Ливий, 33.21 – 22, казва, че Атал умира по времето на консулството на Корнелий и Минуций (197 пр.н.е.) на 72-годишна възраст, след 44-годишно управление; Полибий, 18.41, също споменава, че Атал умира на 72 години, след 44 години управление. Страбон, 13.4.2, казва, че Атал управлява 43 години.
Страбон, 13.4.2, казва че Атал е братовчед на Евмен; Павзаний, 1.8.1, вероятно цитирайки Страбон твърди същото. Модерните автори смятат, че Страбон пропуска едно поколение; виж: Hansen, стр. 26.
Павзаний, 10.15.2,3. на английски: „Shall raise a helper, the dear son of a bull reared by Zeus / Who on all the Gauls shall bring a day of destruction“.
Полибий, 5.77; Hansen, стр. 41 – 43. Според Heinen, стр. 432, след завземането на територията през 218 пр.н.е., царството на Атал отново става най-могъщата държава в Мала Азия.
Hansen, стр. 31; На надпис от галския монумент, намиращ се в светилището на Атина в акропола на Пергам се чете: „Цар Атал, след като победи галите при изворите на река Кайкус, [изгради] този олтар в почит на Атина“ (ARHI 4010Архив на оригинала от 2004-11-13 в Wayback Machine., виж също: Austin, стр. 405). Този надпис е основният източник за войната на Атал срещу галатите, виж: Mitchell, стр. 21.
web.archive.org
Hansen, стр. 31; На надпис от галския монумент, намиращ се в светилището на Атина в акропола на Пергам се чете: „Цар Атал, след като победи галите при изворите на река Кайкус, [изгради] този олтар в почит на Атина“ (ARHI 4010Архив на оригинала от 2004-11-13 в Wayback Machine., виж също: Austin, стр. 405). Този надпис е основният източник за войната на Атал срещу галатите, виж: Mitchell, стр. 21.
