Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през Средновековието (X-XV век), с. 72 – 73; Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в средновековна България (исторически справочник), Изд. „Просвета“, София 1995, с. 15, 315; История на България, Том 3, Изд. на БАН, София 1982, с. 32 – 34; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том II, с. 64 – 72, 76 – 79; Михаил Пселл, ХРОНОГРАФИЯ, Михаил IV (изтеглено на 2.1.2008); Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България, Самозванецът Петър Делян и царският син Алусиан, Електронно издателство LiterNet (изтеглено на 2.1.2008)
Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през Средновековието (X-XV век), с. 75 – 78; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том II, с. 138 – 148; Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България, Георги Войтех от рода на кавханите, Електронно издателство LiterNet (изтеглено на 2.1.2008)
Отделни сблъсъци са отбелязани и извън Балканите. Според една от версиите за местонахождението на Онгъла, тази местност се е намирала северно от делтата на Дунав (Петров, П., Образуване на българската държава, София 1981, с. 146 – 150). През 920 г. български войски дебаркират на малоазийския бряг на Дарданелите (Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том I, част 2, София 1971, с. 401).
Бешевлиев, Първобългари, с. 17. За ролята на българите в готските войни на императорите Зенон и Юстиниан I вж. Петров, П., Образуване на българската държава, София 1981, с. 102 – 106 (изтеглено на 20 декември 2007)
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 1, с. 84
Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том I, част 1, с. 85 (изтеглено на 20 декември 2007); Бешевлиев, Първобългари, с. 13; Петров, Образуване на българската държава, с. 103
Мутафчиев, П., Лекции по история на Византия, том I, Изд. „Анубис“, София 1995, ISBN 954-426-048-X, с. 137 – 138; Петров, Образуване на българската държава, с. 104
Петров, Образуване на българската държава, с. 104; Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 1, с. 86 – 87
Петров, Образуване на българската държава, с. 104 – 105
Петров, Образуване на българската държава, с. 104 – 105; Бешевлиев, Първобългари, с. 14 – 15; Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 1, с. 91 – 92
Петров, Образуване на българската държава, с. 105 – 106; Бешевлиев, Първобългари, с. 16; Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 1, с. 94 – 95
Според някои изследователи от XX в. това племе, населявало бреговете на р. Дон, е прабългарско (Петров, Образуване на българската държава, с. 96; Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 1, с. 84), но други (Бешевлиев, Първобългари, с. 37) отричат тази хипотеза като несъстоятелна.
Петров, Образуване на българската държава, с. 106 – 108; Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 1, с. 99 – 110
Петров, Образуване на българската държава, с. 192 – 194
Петров, Образуване на българската държава, с. 195 – 198
Петров, Образуване на българската държава, с. 202 – 205
В. Бешевлиев, Първобългари, с. 49; Петров, Образуване на българската държава, с. 191 – 192; История на България, София 1994, с. 31
Николов, Г., Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI век), Акад. изд. „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7, с. 82 – 83; В. Бешевлиев, Първобългари, с. 54 – 55; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, София 1970, с. 219 – 221
Различните тези вж. Петров, Образуване на българската държава, с. 316 – 317
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 224 – 225; В. Бешевлиев, Първобългари, с. 71 – 73
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 231
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 235 – 236; В. Бешевлиев, Първобългари, с. 74 – 75
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 237; В. Бешевлиев, Първобългари, с. 76
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 238 – 244, 247; В. Бешевлиев, Първобългари, с. 76 – 77
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 267 – 268
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 267 – 268
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 269 – 270
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 274 – 275
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 269 – 270, 282
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 282 – 283
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 284 – 285
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 286 – 287
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 292 – 295
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 299 – 305
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 306 – 307
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 315 – 316
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 316 – 320
Мутафчиев, П. Книга за българите, Изд. БАН, София 1987, с. 68 – 69 („Книги за Македония“, 15 декември 2008)
Мутафчиев, П. Книга за българите, Изд. БАН, София 1987, с. 71 („Книги за Македония“, 15 декември 2008)
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 274, 311 – 312, 324 – 325; Острогорски, Г., История на византийската държава, София 1998, ISBN 954-8079-92-5, с. 267 – 268
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 313, 329 – 330
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 313, 329 – 330; Острогорски, История на византийската държава, с. 237, 266 – 272
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 326; Бешевлиев, Първобългари, с. 107
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 326 – 327; Бешевлиев, Първобългари, с. 107 – 108
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 327; Бешевлиев, Първобългари, с. 108
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 327 – 329; Бешевлиев, Първобългари, с. 108 – 109
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 330 – 336; В. Бешевлиев, Първобългари, с. 109 – 117
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 338, 341 – 343, 354 – 357; Бешевлиев, Първобългари, с. 118 – 121, 126 – 127
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 346 – 348; В. Бешевлиев, Първобългари, с. 122 – 123
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 349 – 350; В. Бешевлиев, Първобългари, с. 123 – 125
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 339, 357 – 358; В. Бешевлиев, Първобългари, с. 127
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 360 – 362; В. Бешевлиев, Първобългари, с. 128 – 129
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 383 – 384
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, стр. 384
Според В. Златарски отстъпването на Пловдив от византийците на българите е станало по предварителна договореност – Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 1, с. 429 – 430
Божилов, Цар Симеон Велики, с. 88 – 89; Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 289 – 290
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 293 – 296
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 297 – 300
Божилов, Цар Симеон Велики, с. 90 – 91; Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 301 – 314
Димитров, Българо-унгарски отношения през Средновековието, с. 35 – 37; Божилов, Цар Симеон Велики, с. 92; Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 311 – 312
Божилов, Цар Симеон Велики, с. 93; Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 315 – 317
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 352 – 353; Божилов, Цар Симеон Велики, с. 98
Острогорски, История на византийската държава, с. 351; Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 371, 374 – 375; Божилов, Цар Симеон Велики, с. 121
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 382; Божилов, Цар Симеон Велики, с. 125 – 126
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 409 – 410; Божилов, Цар Симеон Велики, с. 137 – 138
Божилов, Цар Симеон Велики, с. 126, 138, 141 – 142, 143; Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 383 – 386, 413 – 414, 445 – 448
Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, с. 546
Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, с. 546 – 548
Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през Средновековието (X-XV век), с. 19 – 32. Историкът Васил Златарски поставя похода на Цимисхий през 972 г. – Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, с. 579 – 595
Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, с. 597 – 600
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, 613 – 615; Пириватрич, Самуиловата държава, с. 98 – 99
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, 627 – 629; Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през Средновековието (X-XV век), с. 36 – 38
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, с. 632 – 642; Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през Средновековието (X-XV век), с. 39 – 41, 43 – 44
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, с. 652 – 659; Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през Средновековието (X-XV век), с. 48
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, с. 660 – 663; Пириватрич, Самуиловата държава, с. 120
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, с. 678 – 687
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, с. 688 – 689
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, с. 689 – 690; Кратка история на България, София 1983, с. 71
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, с. 693 – 697
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, с. 699 – 700
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, с. 701 – 702
Мутафчиев, П. Книга за българите, Изд. БАН, София 1987, с. 114 – 116 (от сайта „Книги за Македония“, 22 ноември 2008)
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, с. 708 – 713
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, с. 728 – 729
Златарски, История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, с. 732 – 742
Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том II, с. 51 – 56; Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през Средновековието (X-XV век), Издателство на БАН, София 1994, с. 69 – 72; История на България, Том 3: Втора българска държава, Издателство на Българската академия на науките, София 1982, с. 28 – 31
Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през Средновековието (X-XV век), с. 72 – 73; Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в средновековна България (исторически справочник), Изд. „Просвета“, София 1995, с. 15, 315; История на България, Том 3, Изд. на БАН, София 1982, с. 32 – 34; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том II, с. 64 – 72, 76 – 79; Михаил Пселл, ХРОНОГРАФИЯ, Михаил IV (изтеглено на 2.1.2008); Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България, Самозванецът Петър Делян и царският син Алусиан, Електронно издателство LiterNet (изтеглено на 2.1.2008)
Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през Средновековието (X-XV век), с. 75 – 78; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том II, с. 138 – 148; Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България, Георги Войтех от рода на кавханите, Електронно издателство LiterNet (изтеглено на 2.1.2008)
История на България, Том 3: Втора българска държава, Издателство на Българската академия на науките, София 1982, с. 119; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. II, София 1972, с. 440
За борбата на Асен и Петър с военачалниците на Исак вж. Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. II, София 1972, с. 443 – 448; История на България, т. 3, с. 122 – 123; Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през Средновековието (X-XV век), с. 88 – 89
Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. II, София 1972, с. 448 – 451; История на България, т. 3, с. 123; Божилов, Ив., Фамилията на Асеневци. Генеалогия и просопография (1186 – 1460), Издателство на БАН, София 1994, с. 29, 41
Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. II, София 1972, с. 453 – 458; История на България, т. 3, с. 123 – 124
Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. II, София 1972, с. 466 – 470; История на България, т. 3, с. 124; Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през Средновековието (X-XV век), с. 92
Мутафчиев, Книга за българите, с. 135 (от сайта „Книги за Македония“, 18 декември 2008)
Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. II, София 1972, с. с. 456 – 457; История на България, т. 3, с. 124
Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том III, София 1972, с. 145 – 148; История на България, т. 3, с. 133; Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през Средновековието (X-XV век), с. 115
Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том III, София 1972, с. 551 – 571; История на България, Том 3, БАН, София 1982, с. 281 – 282, 284 – 288; Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през Средновековието (X-XV век), с. 159 – 162, 164 – 167; Андреев, Й., История на Второто българско царство, Изд. АБАГАР, Велико Търново 1996, ISBN 954-427-217-6, с. 63 – 68
Мутафчиев, П. Книга за българите, Изд. БАН, София 1987, с. 69 – 70 („Книги за Македония“, 16 декември 2008)
uchicago.edu
penelope.uchicago.edu
Bury, J. B. History of the Later Roman Empire, Vol. II, Ch. XX, pp. 308 – 310 (взето от Lacus Curtius, на 26 ноември 2008)
Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през Средновековието (X-XV век), с. 72 – 73; Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в средновековна България (исторически справочник), Изд. „Просвета“, София 1995, с. 15, 315; История на България, Том 3, Изд. на БАН, София 1982, с. 32 – 34; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том II, с. 64 – 72, 76 – 79; Михаил Пселл, ХРОНОГРАФИЯ, Михаил IV (изтеглено на 2.1.2008); Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България, Самозванецът Петър Делян и царският син Алусиан, Електронно издателство LiterNet (изтеглено на 2.1.2008)
