Български хелзинкски комитет The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878 (доклад): „In addition to the religious rights restrictions, there were restrictions on the use of mother tongue as well. The central Party authorities charged all state entities and their staff with supervising and guaranteeing the sole use of Bulgarian language by all Bulgarian nationals, at all levels of public and private life (point 6).“ Текстът се позовава на: Addendum to Decision No. 1019a of Politburo of CC of BCP from 19 June 1984 (pp. 32 – 3) (No archive indication of this document)."
old.bghelsinki.org
Евгения Иванова, „Не е задължително да се извинявате, господин министре!“Архив на оригинала от 2014-12-16 в Wayback Machine., публикация в сайта на Българския хелзинкски комитет: „Възродителният“ процес, свеждан в масовото съзнание само до финала си – събитията от 1984 – 1985, всъщност започва от 1912 г. и продължава с различна интензивност до 80-те години на XX век. Най-острите му прояви следват 30-годишен повтарящ се цикъл: 1912, 1942, 1972 г. Става дума само за помаците, към които в периода на социализма са прибавени роми и татари."
Малцинствената политика в България. Политиката на българската комунистическа партия към евреи, роми, помаци и турци (1944 – 1989)Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine., IMIR, с. 106. Цитиран е следния текст от доклад на министър-председателя Георги Атанасов за хода на процеса: „Това не беше стихиен, а бе организиран процес, съпроводен с непрестанна и целенасочена политическа и организаторска работа на окръжния и общинските комитети на партията, под ръководството лично на 1-ия секретар на окръжния комитет другаря Георги Танев. (...) Под въздействие на обстановката в Кърджалийски окръг, в други окръзи се създадоха допълнителни възможности, не само да се разгърне, а по същество и да завърши замяната на турско-арабските имена с български такива.“
Евгения Иванова, „Не е задължително да се извинявате, господин министре!“Архив на оригинала от 2014-12-16 в Wayback Machine., публикация в сайта на Българския хелзинкски комитет: „Възродителният“ процес, свеждан в масовото съзнание само до финала си – събитията от 1984 – 1985, всъщност започва от 1912 г. и продължава с различна интензивност до 80-те години на XX век. Най-острите му прояви следват 30-годишен повтарящ се цикъл: 1912, 1942, 1972 г. Става дума само за помаците, към които в периода на социализма са прибавени роми и татари."
Малцинствената политика в България. Политиката на българската комунистическа партия към евреи, роми, помаци и турци (1944 – 1989)Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine., IMIR, с. 106. Цитиран е следния текст от доклад на министър-председателя Георги Атанасов за хода на процеса: „Това не беше стихиен, а бе организиран процес, съпроводен с непрестанна и целенасочена политическа и организаторска работа на окръжния и общинските комитети на партията, под ръководството лично на 1-ия секретар на окръжния комитет другаря Георги Танев. (...) Под въздействие на обстановката в Кърджалийски окръг, в други окръзи се създадоха допълнителни възможности, не само да се разгърне, а по същество и да завърши замяната на турско-арабските имена с български такива.“
