Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през Средновековието (X-XV век), с. 17 – 32; Златарски, История на българската държава, I, 2, с. 594; Сахаров, А., Дипломатия Святослава, Русско-византийский договор 971 года (посетен на 7.1.2008)
Златарски, История на българската държава, I, 2, с. 553. В някои исторически справочници (Андреев, Кой кой е в Средновековна България, София 1995, с. 308) се посочва датата 30 януари 970 г.
Според В. Златарски (История на българската държава, I, 2, с. 544, 562) Петровите синове са изпратени във византийската столица през 963 г. като едно от условията за подновяване на мирния договор от 927 г. Според други историци, сред които и Й. Андреев (Кой кой е в Средновековна България, с. 41) българските престолонаследници са станали заложници на българо-византийско споразумение за противодействие на русите през 968 г.
Златарски, История на българската държава, I, 2, с. 562 – 564 (1.1.2008)
Според хронология в по-стари исторически трудове – през 972 г. (Runciman, S., A history of the First Bulgarian Empire, p. 208; Златарски, История на българската държава, I, 2, с. 580)
Ангелов, Д., Чолпанов, Б., Българска военна история през Средновековието (X-XV век), с. 17 – 32; Златарски, История на българската държава, I, 2, с. 594; Сахаров, А., Дипломатия Святослава, Русско-византийский договор 971 года (посетен на 7.1.2008)
Златарски, История на българската държава, I, 2, с. 597 – 600; Пириватрич, Самуиловата държава, с. 58
Златарски, История на българската държава, I, 2, с. 609 – 610
Хипотезата, че по същото време (976 г.) срещу Византия въстават и българите от североизточните земи (Златарски, История на българската държава, I, 2, с. 611 – 613) се опровергава от византийските административни печати от последната четвърт на IX в., намерени в Преслав (Стоименов, Временна византийска военна администрация, с. 40; Пириватрич, Самуиловата държава, с. 153 – 154).
Златарски, История на българската държава, I, 2, с. 626
Златарски, История на българската държава, I, 2, с. 632 – 641
Иречек, К., История на българите, Издателство „Наука и изкуство“ (ред. П. Петров), с. 201 – 202; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, том I, част 2, с. 563. Златарски приема, че, макар и да са се отцепили от държавния център още през 969 г., комитопулите са обявили областта си за „самостойна федеративна държава“ едва след падането на Преслав под византийска власт – Златарски, В., Западната българска държава до провъзгласяването на Самуила за цар, с. 1, 7 (в: Македонски преглед, год. II, кн. 1).
Статията съдържа определението: „феодальное государство с центром в Преспе, затем в Охриде. Возникло в 969 (согласно болгарской исторической литературе) в результате восстания, возглавленного т.н. комитопулами“. Цитирано по Западно-Болгарское царство[неработеща препратка], изтеглено на 22.12.2007
yandex.ru
encycl.yandex.ru
Статията съдържа определението: „феодальное государство с центром в Преспе, затем в Охриде. Возникло в 969 (согласно болгарской исторической литературе) в результате восстания, возглавленного т.н. комитопулами“. Цитирано по Западно-Болгарское царство[неработеща препратка], изтеглено на 22.12.2007
