Plomer, William. The Diamond of Jannina. New York City, Taplinger Publishing, 1970, [1936]. ISBN 978-0224617215. Byron had yet to die to make philhellenism generally acceptable.
Bone, Drummond. The Cambridge Companion to Byron. Cambridge University Press, 2004. ISBN 978-0521786768. с. 110 – 111. Посетен на 20 ноември 2008. Всъщност (както техните критици посочват) и Байрон, и Хобхаус са до известна степен зависими от информацията, идваща от френския президент Франсоа Пуквил, който публикува през 1805 г. влиятелен пътепис със заглавието „Voyage en Moree, a Constantinople, en Albanie ... 1798 – 1801“
Elze, Karl Friedrich. Lord Byron, a biography. London, John Murray, 1872. Посетен на 11 юли 2008.
Eisler, Benita (1999). Byron: Child of Passion, Fool of Fame. Alfred A. Knopf, ISBN 0-679-41299-9, I – глава (online at The New York Times), стр. 13: „За Байрон неговият деформиран крак се превръща в критичната катастрофа в живота му. Той гледа на недъга си като белег за сатанична връзка, наричайки се поради тази причина куция дявол (le diable boiteux)“
oxforddnb.com
McGann, Jerome, ‘Byron, George Gordon Noel, sixth Baron Byron (1788 – 1824)’, Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, Sept 2004; online edn, Oct 2009 [1]Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine. посетен 10.06.2010
Thomas Moore Letters and Journals of Lord Byron, 1830 vol. 1, cited in The Concise Oxford Dictionary of Quotations, ed. Susan Ratcliffe. Oxford University Press, 2006. Oxford Reference Online. Oxford University Press. University of Hull. 4 март 2010 Oxfordreference.com
readytogoebooks.com
Lord Byron. To Mary // JGHawaii Publishing Co. Архивиран от оригинала на 2016-10-10. Посетен на 20 ноември 2008.
McGann, Jerome, ‘Byron, George Gordon Noel, sixth Baron Byron (1788 – 1824)’, Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, Sept 2004; online edn, Oct 2009 [1]Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine. посетен 10.06.2010
