Евфант (Bulgarian Wikipedia)

Analysis of information sources in references of the Wikipedia article "Евфант" in Bulgarian language version.

refsWebsite

Global rank Bulgarian rank

3,051^st place

low place

8,394^th place

27^th place

low place

2,316^th place

7,298^th place

6^th place

11^th place

26^th place

246^th place

low place

2,454^th place

27^th place

61^st place

archive.org

Карл Мюлер приема τρίτου (трети), Улрих фон Виламовиц го защитава, а Йозеф Клек го поддържа. Шарл Мале (Mallet 1845, с. 96.) е първият, който смята, че τρίτου е грешка за πρώτου (първи). Ердман Шварц и Паул Наторп смятат, че става въпрос за Птолемей I поради хронологията на Евфант. Феликс Якоби пише τρίτου, но я отбелязва като съмнителна дума. Tarn 1933, с. 57. Mallet, Charles Auguste. Histoire de l'école de Mégare et des écoles d'Élis et d'Érétrie. Paris, Maire-Nyon, 1845. p. 9406. (на френски) Tarn, W. Two Notes on Ptolemaic History in The Journal of Hellenic Studies. London, Council of the Society, 1933. с. 57 – 68, vol. 53 – 54.

Panagopoulou 2007, с. 1. Panagopoulou, Katerina. Encyclopaedia of the Hellenic World, Asia Minor. Antigonous II Gonatas. Foundation of the Hellenic World, 2007. (на английски)

Dorandi 1999, с. 52. Dorandi, Tiziano. Chapter 2: Chronology, in Algra et al. The Cambridge History of Hellenistic Philosophy. Cambridge, 1999. (на английски)
Свидетелството на Диоген за това е в обращение още от XVI в.(Lancelot Voisin de La Popelinière 1599, с. 182.), при все че в своя популярен речник Джон Ламприер е описал Евфант като син на Евбулид (Lemprière 1853, с. 443., Lemprière 1839, с. EUP.) Lancelot Voisin de La Popelinière. L'histoire des histoires. Paris, 1599. p. 182. (на френски) Lemprière, John. Bibliotheca Classica. New York, William E. Dean, 1853. p. 443. (на английски) Lemprière, John. A Classical Dictionary. London, 1839. (на английски)
Fortenbaugh 2004, с. 213 – 215. Fortenbaugh, William W. Lyco of Troas and Hieronymus of Rhodes. New Jersey, Rutgers University Studies in Classical Humanities, 2004. ISBN 0-7658-0253-8. p. 56. (на английски)
Rajak 2007, с. 19. Rajak, Tessa. Jewish Perspectives on Hellenistic Rulers. London, University of Californa Press, 2007.
Теса Раджак, която приема, че За царуването е посветено на Антигон Гонат, допуска и другата възможност, вж. Rajak 2007, с. 192. Rajak, Tessa. Jewish Perspectives on Hellenistic Rulers. London, University of Californa Press, 2007.

Collins 1997, с. 436. Collins, Nina L. The Various Fathers of Ptolemy I // Mnemosyne vol.50. 1997. p. 436 – 76. (на английски)

Tarn 1933, с. 57. Tarn, W. Two Notes on Ptolemaic History in The Journal of Hellenic Studies. London, Council of the Society, 1933. с. 57 – 68, vol. 53 – 54.
Карл Мюлер приема τρίτου (трети), Улрих фон Виламовиц го защитава, а Йозеф Клек го поддържа. Шарл Мале (Mallet 1845, с. 96.) е първият, който смята, че τρίτου е грешка за πρώτου (първи). Ердман Шварц и Паул Наторп смятат, че става въпрос за Птолемей I поради хронологията на Евфант. Феликс Якоби пише τρίτου, но я отбелязва като съмнителна дума. Tarn 1933, с. 57. Mallet, Charles Auguste. Histoire de l'école de Mégare et des écoles d'Élis et d'Érétrie. Paris, Maire-Nyon, 1845. p. 9406. (на френски) Tarn, W. Two Notes on Ptolemaic History in The Journal of Hellenic Studies. London, Council of the Society, 1933. с. 57 – 68, vol. 53 – 54.
Tarn 1933, с. 57 – 58. Tarn, W. Two Notes on Ptolemaic History in The Journal of Hellenic Studies. London, Council of the Society, 1933. с. 57 – 68, vol. 53 – 54.

Athénée 1956, с. книга VI, 251d.. (= Muller фр. 70) Athénée. Les Deipnosophistes. Paris, Les Belles Lettres, 1956. ISBN 2-251-00068-2.
Diodore de Sicile , с. 53, XVI, 2 – 3. Diodore de Sicile. Bibliothèque historique, t. 1 – 14, Fragments. Livre XXI-XXVI. Paris, Les Belles Lettres, Collection des universités de France.

Хикс, Р. в бележка 80 към своя превод на Животът на философите, вж. Laertius 1925. Laertius, Diogenes. Lives of the Eminent Philosophers, Book II. translated by Robert Drew Hicks, Loeb Classical Library, 1925. (на английски)