Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187 – 1280), София 1940 „Заедно съ това воеводитѣ, т. е. управителитѣ на тия земи не сѫ могли да бѫдатъ съвсемъ независими, за каквито ги считатъ ромънскитѣ историци, защото и дветѣ тия воеводства сѫ влизали, както това доказва известието на Рашида, въ българскитѣ отвѫддунавски владения, съ други думи, тѣ се намирали подъ върховната власть на българския царь, и затова Бела IV въ 1247 г. ги изключва въ даренията си като такива, които се намирали подъ протектората и изобщо подъ политическото влияние на българския царь.“