Въпросът е неизбежен, като същевременно се обръща към множество дисциплини и подлежи на различни интерпретации. Той се поставя едва в началото на деветдесетте години на XX век и се превърна в един от възможните подходи на изследователите. Стефан Ансел. Евреите, Какво представлява евреинът?, стр. 57 – 61 // Рива, 2012, първо издание. Посетен на 11 юни 2013 г.[неработеща препратка]
Тези виждания са твърде обагрени със западния ориентализъм от XIX век и началото на XX век и същевременно с желанието да се удостовери чуждия произход на евреите, като се утвърди първоначалното им номадство. Как тези бедуини толкова бързо са успели да се научат на уседнал живот, да привикнат до такава степен, че не откриваме никакъв реален културен разрив с ханаанската цивилизация? Стефан Ансел. Евреите, Нови археологически данни, стр. 55 – 57 // Рива, 2012, първо издание. Посетен на 11 юни 2013 г.[неработеща препратка]
Въпросът е неизбежен, като същевременно се обръща към множество дисциплини и подлежи на различни интерпретации. Той се поставя едва в началото на деветдесетте години на XX век и се превърна в един от възможните подходи на изследователите. Стефан Ансел. Евреите, Какво представлява евреинът?, стр. 57 – 61 // Рива, 2012, първо издание. Посетен на 11 юни 2013 г.[неработеща препратка]
Тези виждания са твърде обагрени със западния ориентализъм от XIX век и началото на XX век и същевременно с желанието да се удостовери чуждия произход на евреите, като се утвърди първоначалното им номадство. Как тези бедуини толкова бързо са успели да се научат на уседнал живот, да привикнат до такава степен, че не откриваме никакъв реален културен разрив с ханаанската цивилизация? Стефан Ансел. Евреите, Нови археологически данни, стр. 55 – 57 // Рива, 2012, първо издание. Посетен на 11 юни 2013 г.[неработеща препратка]
