Скандалът, който в лицето на сестра Вирджиния де Лейва вижда замесено едно от най-могъщите испански фамилии от онова време, намира незабавно отражение на европейско ниво, макар и умишлено прикривано по очевидни причини, в тогавашните публикации, които по силата на обстоятелствата са религиозни с цел морализация и образование. В книгата Scola della Patienza, издадена от йезуита Джеремия Дреселио (1581-1638) в Рим през 1643 г. за скиците на Hermanno Scheus, но който, по негово собствено признание все още пише през 1630 г., едва 8 год. след овобождението на сестра Вирджиния де Лейла, се разказва епизод за някой си Пекип Чизалпино, който засенчва последната част от историята за сестра Вирджиния де Лейва, тоест нейното освобождение, покаяние и изкупление след Единението.
Епизодът на Пекио Чизалпино е разказан от Simon Maiol в Dies caniculari и цитиран и от йезуита Якоб Балде (1604-1668) в Solatium Podagricorum Monachii (1661), който обаче поставя акцента върху историята на Антонио де Лейва, страдащ от подагра. Вж. Capitolo XLIX, pagine 99-100-101
