Терминът „строителни граници“ няма дефиниция в действащите към момента[ неясно? ] нормативни актове, но се ползва все още в някои от тях. След отменянето от 31 март2001 г. на Закона за териториално и селищно устройство разбирането на смисъла на термина може да бъде подпомогнато – макар и при различна от действащата терминология, с текста на член 104, алинея 2 от отпадналия вече Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство: „Строителните граници на населеното място се определят с общия градоустройствен план и се уточняват със застроителен и регулационен план, а за населени места без общ градоустройствен план – със застроителен и регулационен план“. Трябва да се има предвид и пояснението в скобите в текста на § 5, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията: „Територия на населено място" е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището“. Тук обаче и терминът „землище“ е с остарелия му вече смисъл на „извънселищна територия“, който не съответства на „землище“ според § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Според § 5, т. 75 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, „Социална инфраструктура“ са сгради и съоръжения – публична собственост, формиращи система за обслужване на населението в администрацията на държавната и местната власт, образованието, здравеопазването, културата, социалните дейности и спорта.
Терминът „инженерна инфраструктура“ се обхваща от „техническа инфраструктура“, който термин – съгласно § 5, т. 31 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, означава „система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност“.
