„Неговото мощно влияние в поезията ни днес може да се открие в творбите на десетки изявени поети – както сред неговите връстници (Йордан Янков, Иван Теофилов, Иван Динков), така и в представители на следващите поколения (Кирил Кадийски, Иван Методиев, Иван Цанев, Едвин Сугарев, Владимир Левчев, Ани Илков, Златомир Златанов, Георги Господинов, Пламен Антов, Борис Роканов и много други).“ – вж. Анжела Димчева, „Петото измерение. Холографски проекции в текстовете на Николай Кънчев“, „Литературен клуб“, 10 октомври 2011 г.
makedonskatribuna.com
„Съществуват и още няколко доста успешни превода на български поети на френски. Това са например книгите на Николай Кънчев, преведени от него самия, с помощта на Кенет Уайт, както и добрите му преводи от двуезичната поетеса Деница Банчева.“ – вж. „Дванадесет български поети на френски език“Архив на оригинала от 2015-01-11 в Wayback Machine., Makedonskatribuna.com.
„Съществуват и още няколко доста успешни превода на български поети на френски. Това са например книгите на Николай Кънчев, преведени от него самия, с помощта на Кенет Уайт, както и добрите му преводи от двуезичната поетеса Деница Банчева.“ – вж. „Дванадесет български поети на френски език“Архив на оригинала от 2015-01-11 в Wayback Machine., Makedonskatribuna.com.
„На българистката Барбара Байер, която преподава в университета в Лайпциг, дължим чудесни и многобройни преводи на Николай Кънчев, макар някои от тях да са издадени не в немски издателства, а в България.“ – вж. Вера Траянова, „Едно добро начало: Българската литература в превод на немски (1989 – 2010)“, NPage.org.
„Ако погледнем нататък класацията за най-превежданите автори ще видим, че след цитираната челна тройка следват имена на писатели, чието творчество е доста по назад във времето от това на Алек Попов и Георги Господинов. Всъщност те са най-младите сред първите 15 в нея. Та след Радичков следват поетът Николай Кънчев, Анжел Вагенщайн, Любомир Левчев, Блага Димитрова и др. В петнайсетицата влизат още Емилиян Станев, Никола Вапцаров, Богомил Райнов, Павел Вежинов и Любен Дилов.“ – вж. Катя Атанасова, „Намерени в превода“, webcafe.bg, 29 април 2012.
