ОБИЧА̀Й, -а̀ят, -а̀я, мн. -а̀и, м. 1. Съвкупност от определени действия, свързани с някакъв църковен или друг народен празник, с поверие и др., които са утвърдени по традиция, предават се от поколение на поколение и характеризират народния бит. Речник на българския език, обичай
