В енциклопедията на Дидро и Д'Аламбер, например, сферата е „геометрично тяло, съдържащо се под една повърхност и което има в средата точка, която се нарича център, откъдето всички линии, начертани на повърхността, са равни.“ (s:L’Encyclopédie/1re édition/SPHERE) и има малка мнемонична рима за изчисляване на обема на сферата „Le volume de la sphère/est quoi qu'on puisse faire/quatre tiers de pi R trois/qu'elle soit en fer ou en bois“ – „Обемът на сферата/е каквото човек може да направи/четири трети от pi R на трета/независимо дали е от желязо или дърво“ (Roland Bouchot, L'Amour des mots, стр. 142)
Édouard Collignon – Traité de mécanique, volume 2, passage 296, éditeur „Hachette“, 1881.
hmn.wiki
В математиката инвариантътАрхив на оригинала от 2023-06-30 в Wayback Machine. е свойство на математически обект (или клас от математически обекти), което остава непроменено след прилагане на операции или трансформации от определен тип към обектите.
В математиката инвариантътАрхив на оригинала от 2023-06-30 в Wayback Machine. е свойство на математически обект (или клас от математически обекти), което остава непроменено след прилагане на операции или трансформации от определен тип към обектите.
wikisource.org
bg.wikisource.org
В енциклопедията на Дидро и Д'Аламбер, например, сферата е „геометрично тяло, съдържащо се под една повърхност и което има в средата точка, която се нарича център, откъдето всички линии, начертани на повърхността, са равни.“ (s:L’Encyclopédie/1re édition/SPHERE) и има малка мнемонична рима за изчисляване на обема на сферата „Le volume de la sphère/est quoi qu'on puisse faire/quatre tiers de pi R trois/qu'elle soit en fer ou en bois“ – „Обемът на сферата/е каквото човек може да направи/четири трети от pi R на трета/независимо дали е от желязо или дърво“ (Roland Bouchot, L'Amour des mots, стр. 142)