Цветан Тодоров (Bulgarian Wikipedia)

Analysis of information sources in references of the Wikipedia article "Цветан Тодоров" in Bulgarian language version.

refsWebsite

Global rank Bulgarian rank

6kultura.bg

low place

73^rd place

5web.archive.org

1^st place

3iztok-zapad.eu

low place

667^th place

3academie-francaise.fr

4,234^th place

7,242^nd place

3mondediplo.com

7,167^th place

5,267^th place

2georgetown.edu

2,318^th place

2,604^th place

1nytimes.com

7^th place

31^st place

1e-vestnik.bg

low place

136^th place

1uliege.be

low place

1archive.ph

756^th place

181^st place

124chasa.bg

4,657^th place

13^th place

1lemonde.fr

83^rd place

731^st place

1telerama.fr

976^th place

low place

1vesti.bg

low place

39^th place

1lepoint.fr

500^th place

1,906^th place

1fondation-veillon.ch

low place

1fpa.es

8,139^th place

low place

1rdv-histoire.com

low place

1uni-sofia.bg

low place

82^nd place

1amphilsoc.org

2,973^rd place

low place

1academieroyale.be

low place

1amacad.org

3,464^th place

low place

1slovo.bg

low place

79^th place

1capital.bg

low place

34^th place

1segabg.com

low place

42^nd place

1trud.bg

low place

74^th place

24chasa.bg

m.24chasa.bg

„Семиотикът Цветан Тодоров се разведе с Нанси Хюстън“, в. „24 часа“, 8 юли 2014 г. Проверен на 11 септември 2014 г.

academie-francaise.fr

Lauréats, сайт на Prix Maujean.
Lauréats, сайт на Prix La Bruyère.
Lauréats, сайт на Наградата за критика на Френската академия.

academieroyale.be

Actualité sur le site de l'Institution

amacad.org

Tzvetan Todorov, сайт на Американската академия за изкуства и науки.

amphilsoc.org

search.amphilsoc.org

APS Member History // Посетен на 2023-10-22.

archive.ph

„Световният интелектуалец се надява Европа да стане по-силна след кризата“, в. „Стандарт“, 14 ноември 2008 г. Проверен на 29 юли 2009 г.

capital.bg

Бойко Пенчев, „Индивидът в изкуството – къде и кога“, рец. във в. „Капитал“, 8 декември 2006 г.

e-vestnik.bg

Цитат в десетката: „Цветан Тодоров: България не може да излезе от мен“ // e-vestnik.bg. e-vestnik.bg, 2008. Посетен на 13 октомври 2015.

fondation-veillon.ch

The Recipients, сайт на Европейската награда за есеистика Шарл Вейон.

fpa.es

((en)) „2008 Prince of Asturias Award for Social Sciences: Tzvetan Todorov“ Архив на оригинала от 2023-11-28 в Wayback Machine., сайт на Наградата на Принца на Астурия.

georgetown.edu

narrative.georgetown.edu

The Wayne C. Booth Lifetime Achievement Award, сайт на Международното общество за изследване на наративите.
2015—Tzvetan Todorov, сайт на Международното общество за изследване на наративите.

iztok-zapad.eu

Стоян Атанасов, Предисловие и откъс от първа глава на книгата „Цветан Тодоров: Аксиология на Разума“, „Изток Запад“, 2011 – на сайта на издателството.
Цветан Тодоров, Откъс от „Тоталитарният опит. Човешкият отпечатък. Том 1“, сайт на издателство „Изток-Запад“.
Цветан Тодоров, Откъс от Гоя в сянката на Просвещението на сайта на издателство „Изток Запад“.

kultura.bg

newspaper.kultura.bg

Селянинът от Подунавието (интервю на Анюта Качева) // в-к Култура, бр.9 (2576). 27 февруари 2004. Посетен на 16 февруари 2022.
Амелия Личева, „Речникът на Цветан Тодоров“, рец. във в. „Култура, бр.8 (2119), 3 март 2000 г.
Лиляна Деянова, „Да анкетираш века. Критическият хуманизъм след Аушвиц, Колима и Косово“, рец. във в. „Култура“, бр.10 (2218), 8 март 2002 г.
Стоян Атанасов, „Хегемония и идентичност“, в. „Култура“, бр. 38 (2293), 17 октомври 2003 г.
Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 24 (2597), 25 юни 2010 г.
Юбер Ведрин, „Цветан Тодоров и варварите“, рец. във в. „Култура“ (превод от „Фигаро“, 19 септември 2008), бр. 35 (2518), 17 октомври 2008 г.

lemonde.fr

((fr)) „L’essayiste et historien des idées Tzvetan Todorov est mort“, в. „Монд“, 7 февруари 2017 г.

lepoint.fr

((fr)) „Tzvetan Todorov est mort“, lepoint.fr, 7 февруари 2017 г.

mondediplo.com

bg.mondediplo.com

Стоян Атанасов, „Цветан Тодоров за измеренията на абсолюта“, рец. във в. „Монд дипломатик“, февруари 2006 г.
Стоян Атанасов, „Загриженост за литературата“, рец. във в. „Монд дипломатик“, февруари 2007 г.
Стоян Атанасов, „Подвижните пясъци на цивилизацията и варварството“, рец. във в. „Монд дипломатик“, декември 2008 г.

nytimes.com

((en)) Sewell Chan, „Tzvetan Todorov, Literary Theorist and Historian of Evil, Dies at 77“, Ню Йорк Таймс, 7 февруари 2017 г.

rdv-histoire.com

old.rdv-histoire.com

Prix Jean-Michel-Gaillard Архив на оригинала от 2019-07-26 в Wayback Machine., rdv-histoire.com.

segabg.com

old.segabg.com

Петко Тодоров, „Цветан Тодоров: България е за мен затворена страница“ Архив на оригинала от 2022-02-16 в Wayback Machine., отзив във в. „Сега“, 30 декември 2003 г.

slovo.bg

Бойко Пенчев, „Невъзможността на самотата“, рец. за „Живот с другите“ в литературния портал „Словото“.

telerama.fr

((fr)) „Le philosophe bulgare s'est éteint ce mardi 7 février à Paris à l'âge de 77 ans“, telerama.fr, 7 февруари 2017 г.

trud.bg

Цветан Тодоров, „Крайностите дебнат демокрацията“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., откъс от книгата Интимните неприятели на демокрацията, в. „Труд“, 10 октомври 2013 г.

uliege.be

popups.uliege.be

Jean-Marie Klinkenberg, “Éloge de Tzvetan Todorov”, La Thérésienne, 2022 / 1.

uni-sofia.bg

Списък на почетните доктори на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

vesti.bg

„Почина Цветан Тодоров“, vesti.bg, 7 февруари 2017 г.

web.archive.org

((en)) „2008 Prince of Asturias Award for Social Sciences: Tzvetan Todorov“ Архив на оригинала от 2023-11-28 в Wayback Machine., сайт на Наградата на Принца на Астурия.
Prix Jean-Michel-Gaillard Архив на оригинала от 2019-07-26 в Wayback Machine., rdv-histoire.com.
Петко Тодоров, „Цветан Тодоров: България е за мен затворена страница“ Архив на оригинала от 2022-02-16 в Wayback Machine., отзив във в. „Сега“, 30 декември 2003 г.
Цветан Тодоров, „Крайностите дебнат демокрацията“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., откъс от книгата Интимните неприятели на демокрацията, в. „Труд“, 10 октомври 2013 г.
Аглика Георгиева, „Цветан Тодоров търси интимните врагове на демокрацията“, рец във в. „Новинар“, 8 октомври 2013 г.