Младежите искали да осмислят своя живот в тази борба, като умрат в името на свободата на народа. Те си служили с думите: „Ке се арчиме” в смисъл, че ще се пожертвуват за свободата на народа. (In English: The youth wanted to give meaning to their lives in this struggle by dying in the name of the people's freedom. They served each other with the words: "We will spend ourselves" in the sense that they will sacrifice themselves for the freedom of the people.) For more see: Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Отг. редактори: Дино Кьосев и Ламби Данаилов. Редактори на спомените: Йордан Анастасов, Тодор Браянов и Илия Славков. (Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г.), 2. Божидар Д. Божиков - Въстанието в Битолски революционен окръг, стp. 25.
...Бяхме решили да извършим нещо, против тираните на нашия народ, в което да изгорим. Девизът ни бе "ке се арчиме", т.е. ще умрем в името на свободата на народа. Затова няма смисъл да се учим, да се обличаме, да мислим за лично благополучие. Често бягахме от училище и ходехме на морето да се къпем или да зяпаме. Завършихме седми клас, но на матура не се явихме, понеже "ке се арчиме". Тази фрази ни беше винаги на устата. Иначе бяхме силни ученици, любознателни, но не намирахме смисъл в учението. Бягахме често от училище, скитахме покрай морето, вземахме лодки и малки гемии, влизахме с тях в морето, или пък помагахме на гемиджиите, когато изкарваха гемиите на сухо, за да ги поправят. Постепенно добихме прозвището "гeмиджиите". Така възприехме това име... (In English: ...We had decided to do something against the tyrants of our people, in which we would burn. Our motto was "we will spend ourselves", i.e. we will die for the freedom of the people. Therefore, it made no sense to study, to dress, to think about personal well-being. We often ran away from school and went to the sea to bathe or stare. We finished the seventh grade, but we didn't show up for graduation, because "we will spend ourselves". This phrase was always on our lips. Otherwise, we were good students, inquisitive, but we did not find meaning in learning. We often ran away from school, wandered along the sea, took boats and small ships, went into the sea with them, or helped the boatmen when they took the ships ashore to repair them. Gradually we got the nickname "Gemidzhii". That's how we came up with this name...) For more see: Тодор Органджиев, "За Солунското съзаклятие", спомени в сборник "50 години от Илинденското въстание", София, 1953 година,стр. 126-124. (in Bulgarian).
Коста Църнушанов, "Солунските атентатори", София, Изд-во на Отечествения фронт, 1987 година.
