Sign In

Login

Password

Forgot Password ? Sign Up

Фердинанд I од Бугарске (Serbian Wikipedia)

Analysis of information sources in references of the Wikipedia article "Фердинанд I од Бугарске" in Serbian language version.

refsWebsite
Global rank Serbian rank
10books.google.com
3rd place
2nd place
3web.archive.org
1st place
1st place
1znam.bg
low place
low place
1velikite.bg
low place
low place
1razkritia.com
low place
low place
1dariknews.bg
8,653rd place
low place
1kingsimeon.bg
low place
low place

books.google.com

  • „Encyclopedic Usage”. Ferdinand: Webster's Quotations, Facts and Phrases (на језику: (језик: енглески)). ICON Group International. 2008. стр. 289. ISBN 978-0-546-65798-2. Приступљено 04. 9. 2010. „Ferdinand I of Bulgaria. The son of Prince Augustus of Saxe-Coburg-Gotha (1818-81) and his wife Clementine of Orleans (1817-1907), Ferdinand was a grand-nephew of Ernst I Duke of Saxe-Coburg-Gotha and Leopold I, first king of the Belgians.” 
  • Firkatian, Mari A. (2008). „Mass Culture and Politics: Ferdinand Saxe-Coburg-Gotha”. Diplomats and dreamers: the Stancioff family in Bulgarian history (на језику: (језик: енглески)). University Press of America. стр. 8—9. ISBN 978-0-7618-4069-5. Приступљено 04. 9. 2010. „After a laborious, exhausting search, the Bulgarians settled on Prince Ferdinand Saxe-Coburg-Gotha, an ambitious descendant of the Bourbon dynasty whose mother, Princess Clementine, was daughter of the last Bourbon French King, Lois Philippe... He did not favor France, Germany, or Austria-Hungary (his father was a Hungarian) over Russia or England in his actions...” 
  • Blaustein, Albert (1977). „People's Republic of Bulgaria”. Independence documents of the world, Том 1 (на језику: (језик: енглески)). Brill Archive. стр. 93. ISBN 978-0-379-00794-7. Приступљено 04. 9. 2010. „Bulgaria became an independent kingdom, with Ferdinand of Saxe-Coburg-Gotha as Czar Ferdinand I of Bulgaria the first ruler of the newly independent nation.” 
  • Roberts, Mary (2005). Spencer Tucker, Priscilla Mary Roberts, ур. World War One (на језику: (језик: енглески)). ABC-CLIO. стр. 392. ISBN 978-1-85109-879-8. Приступљено 04. 9. 2010. „On 6 September 1915 at German military headquarters in Pless, the Bulgarian representatives signed a alliance with Germany and Austria-Hungary that provided for a German-Austrian-Bulgarian attack on Serbia.” 
  • „The World Response”. History of World War I Том 1 (на језику: (језик: енглески)). Marshall Cavendish. 2002. стр. 91. ISBN 978-0-7614-7231-5. Приступљено 04. 9. 2010. „The country was contracted to support a German-led invasion of Serbia within 35 days, and to declare war on Greece or Romania if they joined with the Allies. In return, Bulgaria would be granted parts of Macedonia and Greece, and also the province of Dobrudja. Bulgarian forces duly attacked Serbia on October 5, although it did not actually declare war until October 12.” 
  • Weber, Claudia (2006). „IV Erinnerungskultur nach der »Nationalen Katastrophe«”. Auf der Suche nach der Nation: Erinnerungskultur in Bulgarien von 1878-1944 (на језику: (језик: немачки)). LIT Verlag Münster. стр. 206. ISBN 978-3-8258-7736-1. Приступљено 13. 09. 2010. „...” 
  • Brook-Shepherd 2003, стр. 29. Brook-Shepherd, Gordon (2003). „Collapse: A Child's Eye View”. Uncrowned emperor: the life and times of Otto von Habsburg (на језику: (језик: енглески)). Continuum International Publishing Group. стр. 29. ISBN 978-1-85285-439-3. Приступљено 06. 9. 2010. 
  • Harrison, Bruce. „22763 i”. The Family Forest Descendants of Lady Joan Beaufort (на језику: (језик: енглески)). Millisecond Publishing Company. стр. 3877. Приступљено 04. 9. 2010. „Princess Marie Louise of Bourbon-Parma, born 17 Jan 1870; died 31 Jan 1899. She married in 1893 King Ferdinand Maximilian Leopold of Bulgaria...” 
  • Ffoulkes, Maude M. C. (2008). „CHAPTER X: Ferdinand of Coburg and the Court of Sofia”. My Own Affairs (на језику: (језик: енглески)). READ BOOKS. стр. 124. ISBN 978-1-4437-4348-8. Приступљено 04. 9. 2010. „Ferdinand of Bulgaria, born in the Catholic faith, first married Marie Louise of Parma, daughter of the Duke of Parma, the faithful servant of the Roman an Apostolic faith. This marriage, celebrated when he was Prince of Bulgaria, had not been agreed upon without the express condition that the children should be baptized and brought up in the religion of their mother and their ancestors... But when he thought that the support of Russia might be useful to him in his plans regarding Constantinople, he did not hesitate to break his vows; he gave his two son to Russian scism.” 
  • Doytchinov, Grigor (2001). „Tabellarische Übersichten → Ferdinand I. von Sachsen, Coburg und Gotha...”. Österreichische Architekten in Bulgarien 1878-1918 (на језику: (језик: немачки)). Böhlau Verlag Wien. стр. 27. ISBN 978-3-205-99343-8. Приступљено 12. 09. 2010. „Er heiratet erneut 1908 die Prinzessin Eleonore Reuß-Köstritz (1860-1917).” 

dariknews.bg

kingsimeon.bg

  • Сакскобургготски, Симеон. „Н. В. Цар Симеон II > Н. В. Цар Фердинанд I” (на језику: (језик: бугарски)). Архивирано из оригинала 27. 04. 2010. г. Приступљено 31. 08. 2010. „Цар Фердинанд поднася най-голямата жертва пред Отечеството и поема отговорността за погрома във войната. На 3 октомври 1918 г. той абдикира и същата вечер заминава в доживотното си изгнание.”  Пронађени су сувишни параметри: |author= и |last= (помоћ)

razkritia.com

  • „razkritia.com: Проф. Божидар Димитров: „Фердинанд трябваше да бъде обесен на някой централен площад!“” (на језику: (језик: бугарски)). Архивирано из оригинала 29. 01. 2012. г. Приступљено 31. 08. 2010. „Пак според проф. Димитров, ако след Чаталджа Фердинанд е заслужавал да бъде само изгонен от България, след Букурещ е трябвало или да бъде обесен на някой централен площад, или поне детрониран и пратен в психиатрията. Той обаче остава на власт и само след две години ще вкара страната в следващото безумие – много изгодно за него и гибелно за нея.” 

velikite.bg

  • Благов, Крум. „Великите Българи: Новини: Великите се помнят поне сто години” (на језику: (језик: бугарски)). Архивирано из оригинала 01. 03. 2007. г. Приступљено 31. 08. 2010. „Ако цар Фердинанд беше умрял през 1913 г., може би във всеки български град щеше да има негов паметник. Но за две години той разсипва всичко, което е строено предишните 30, защото не е бил далновиден. През Първата световна война е изглеждало, че България прави правилния избор, като става съюзник на Централните сили. Германия побеждава на Източния фронт, Русия излиза от войната. Но далновидността на един политик е да види какво ще стане не след година-две, а след 30.”  Пронађени су сувишни параметри: |author= и |last= (помоћ)

web.archive.org

  • Благов, Крум. „Великите Българи: Новини: Великите се помнят поне сто години” (на језику: (језик: бугарски)). Архивирано из оригинала 01. 03. 2007. г. Приступљено 31. 08. 2010. „Ако цар Фердинанд беше умрял през 1913 г., може би във всеки български град щеше да има негов паметник. Но за две години той разсипва всичко, което е строено предишните 30, защото не е бил далновиден. През Първата световна война е изглеждало, че България прави правилния избор, като става съюзник на Централните сили. Германия побеждава на Източния фронт, Русия излиза от войната. Но далновидността на един политик е да види какво ще стане не след година-две, а след 30.”  Пронађени су сувишни параметри: |author= и |last= (помоћ)
  • „razkritia.com: Проф. Божидар Димитров: „Фердинанд трябваше да бъде обесен на някой централен площад!“” (на језику: (језик: бугарски)). Архивирано из оригинала 29. 01. 2012. г. Приступљено 31. 08. 2010. „Пак според проф. Димитров, ако след Чаталджа Фердинанд е заслужавал да бъде само изгонен от България, след Букурещ е трябвало или да бъде обесен на някой централен площад, или поне детрониран и пратен в психиатрията. Той обаче остава на власт и само след две години ще вкара страната в следващото безумие – много изгодно за него и гибелно за нея.” 
  • Сакскобургготски, Симеон. „Н. В. Цар Симеон II > Н. В. Цар Фердинанд I” (на језику: (језик: бугарски)). Архивирано из оригинала 27. 04. 2010. г. Приступљено 31. 08. 2010. „Цар Фердинанд поднася най-голямата жертва пред Отечеството и поема отговорността за погрома във войната. На 3 октомври 1918 г. той абдикира и същата вечер заминава в доживотното си изгнание.”  Пронађени су сувишни параметри: |author= и |last= (помоћ)

znam.bg